Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

Наказателно право

  • 1 наказателно право

    criminal law

    Български-английски речник > наказателно право

  • 2 наказателно право ср

    Strafrecht {n}

    Bългарски-немски речник ново > наказателно право ср

  • 3 право

    1. същ. right (на to, of с ger., над over)
    title (на to)
    право на гласуване, избирателно право right to vote, elective franchise; suffrage
    имам право на гласуване be eligible to vote
    право на давност юр. prescription, prescriptive right
    законно право a legal right
    право на прелетяване над/преминаване през чужда територия fly-over rights, way-leave
    правото на силния/на силата the right of the strong
    право на собственост property rights. ownership
    право на убежище right of sanctuary/asylum
    take over, ( на домакин) play the host
    в правото си съм be within o.'s rights (да to, in с ger.)
    давам право на някого entitle s.o. to (c inf.), (заявявам, че някой е прав) declare s.o. to be right, admit s.o. to be in the right
    запазвам си правото reserve the right
    запазвам си право то за по-късно (при черпене) may I have some later, ( при гостуване) may I come another time
    имам право да се ползувам от (дом, игрище и пр.) have the run of
    имам право да have a right to (do s.th.), be entitled to (do s.th.), be justified in (doing s.th.)
    have a title/claim (на, над to)
    имам пълно право be fully entitled to, have every right (да to с inf.)
    кой им дава правото да what right have they to (c inf.)
    нямам право да have no right to (c inf.)
    по право by rights
    с право with good reason, with truth, rightly, fairly reasonably
    с пълно право with justice, right-fully, with a great deal of justification
    той не е съгласен, и с право he doesn't agree to it, quite rightly so
    с какво право what right have you/they etc. to (c inf.); on what grounds do you/they etc.
    2. (наука) law, jurisprudence
    морско право maritime law
    обичайно право unwritten law, common law
    доктор по право то a doctor of law
    следвам право study law, study/read for the bar
    3. (справедливост, правда) justice
    4. нар. (в права посока) straight, direct; right, bang
    право навън right/straight out
    право напред/нагоре/надолу н пр. straight ahead/up/down etc.
    право пред себе си before o.'s nose
    блъснах се право в I bumped smack into
    гледам право пред себе си look straight ahead; look straight before one/in front of one
    гледам право в очите look (s.o.) full in the face
    5. (направо към целта без заобикалки) идвам право на въпроса come straight to the point
    казвам право в очите/лицето say s.th. light to s.o.'s face. say s.th. frankly/openly/bluntly/roundly
    отивам право към целта go straight to the goal
    отивам право у дома go straight home
    попадам право в целта hit the mark/the bull's eye
    6. (справедливо) право или криво rightly or wrongly
    право куме, та в очи flat and plain; (speak) straight from the shoulder
    * * *
    пра̀во,
    ср., -а̀ 1. right (на to, of c ger., над over); title (на to); авторско \правоо юр. copyright; без \правоо на преотстъпване untransferable; в \правоото си съм be within o.’s rights (да to, in c ger.); влизам в \правоата си come into o.’s own; take over, (на домакин) play the host; всеобщо избирателно \правоо юр. universal suffrage; възстановявам \правоата на restore s.o. to his rights; граждански \правоа civil rights; давам \правоо на някого entitle s.o. to (c inf.); избирателно \правоо right to vote, elective franchise; suffrage; изтичане на \правоото ( над търговска марка) exhaustion of rights; имам \правоо да have a right to (do s.th.), be entitled to (do s.th.), be justified in (doing s.th.); have a title/claim (на, над to); имам пълно \правоо be fully entitled to, have every right (да to c inf.); кой им дава \правоото да what right have they to (c inf.); лишавам от избирателни и граждански \правоа disenfranchise; по \правоо by rights; \правоа̀ rights, ( пълномощия) powers; entitlements; \правоата на човека human rights; \правоо на гласуване, имам \правоо на гласуване be eligible to vote; \правоо на давност юр. prescription, prescriptive right; \правоо на десния авт. preference to the right; \правоо на преживелия юр. (right of) survivorship; \правоо на прелетяване над/преминаване през чужда територия fly-over rights, way-leave; предявявам \правоата си establish o.’s rights; придобиване на \правоо accession; с какво \правоо by what right; what right have you/they etc. to (c inf.); on what grounds do you/they etc.; с \правоо with good reason, with truth, rightly, fairly reasonably;
    2. ( наука) law, jurisprudence; въздушно \правоо air law; гражданско \правоо civil/common law; доктор по \правоо a doctor of law; държавно \правоо public law; международно \правоо international law; морско \правоо maritime law; наказателно \правоо criminal law; обичайно \правоо unwritten law, common law; облигационно \правоо contractual law; следвам \правоо study law, study/read for the bar; юмручно \правоо club-law;
    ——————
    нареч.
    1. (в права посока) straight, direct; right, bang; блъснах се \право в I bumped smack into; гледам \право в очите look (s.o.) full in the face; \право навън right/straight out;
    2. ( направо в целта) fair and square; sl. caplump, caplunk; ( направо към целта; без заобикалки): идвам \право на въпроса come straight to the point; казвам \право в очите/лицето say s.th. frankly/openly/bluntly/full in the face; попадам \право в целта hit the mark/the bull’s eye.
    * * *
    law: civil право - гражданско право, public право - държавно право, international право - международно право, criminal право - наказателно право, common право - обичайно право, contractual право - облигационно право; prerogative; right{rait}: This is my legal право. - Това е мое законно право., I reserve for later the право to ask you a question. - Запазвам си правото да ти задам въпрос за по-късно.; franchise; jurisprudence; suffrage (избирателно): universal право - всеобщо избирателно право; vote (на гласуване); (нар.): right: He hit me право in the left eye. - Той ме удари право в лявото око.; directly: Go право home! - Отивай право в къщи!; upright; straight: Look право ahead. - Гледай право напред.
    * * *
    1. (направо към целта 2. (наука) law, jurisprudence 3. (справедливо): ПРАВО или криво rightly or wrongly 4. (справедливост, правда) justice 5. 1 същ. right (на to, of c ger., над over) 6. 4 нар. (в права посока) straight, direct;right, bang 7. c ПРАВО with good reason, with truth, rightly, fairly reasonably 8. have a title/claim (на, над to) 9. take over, (на домакин) play the host 10. title (на to) 11. ПРАВО куме, та в очи flat and plain; (speak) straight from the shoulder 12. ПРАВО на гласуване, избирателно ПРАВО right to vote, elective franchise;suffrage 13. ПРАВО на давност юр. prescription, prescriptive right 14. ПРАВО на прелетяване над/преминаване през чужда територия fly-over rights, way-leave 15. ПРАВО на собственост property rights. ownership 16. ПРАВО на убежище right of sanctuary/ asylum 17. ПРАВО навън right/straight out 18. ПРАВО напред/нагоре/надолу н пр. straight ahead/ up/down etc. 19. ПРАВО пред себе си before o.'s nose 20. ПРАВОто на силния/на силата the right of the strong 21. авторско ПРАВОСopyright 22. без заобикалки) идвам ПРАВО на въпроса come straight to the point 23. блъснах се ПРАВО в I bumped smack into 24. в ПРАВОто си съм be within o.'s rights (да to, in c ger.) 25. влизам в правата си come into o.'s own 26. всеобщо избирателно ПРАВО universal suffrage 27. въздушно ПРАВО air law 28. възстановявам правата на restore s.o. to his rights 29. гледам ПРАВО в очите look (s.o.) full in the face 30. гледам ПРАВО пред себе си look straight ahead;look straight before one/in front of one 31. граждански права civil rights 32. гражданско ПРАВО civil/ common law 33. давам ПРАВО на някого entitle s.o. to (c inf.), (заявявам, че някой е прав) declare s.o. to be right, admit s.o. to be in the right 34. доктор пo ПРАВО то a doctor of law 35. държавно ПРАВО public law 36. законно ПРАВО a legal right 37. запазвам си ПРАВО то за по-късно (при черпене) may I have some later, (при гостуване) may I come another time 38. запазвам си ПРАВОто reserve the right 39. имам ПРАВО да have a right to (do s.th.), be entitled to (do s.th.), be justified in (doing s.th.) 40. имам ПРАВО да се ползувам от (дом, игрище и пр.) have the run of 41. имам ПРАВО на гласуване be eligible to vote 42. имам пълно ПРАВО be fully entitled to, have every right (да to c inf.) 43. казвам ПРАВО в очите/лицето say s.th. light to s.o.'s face. say s.th. frankly/openly/ bluntly/roundly 44. което си е -ПРАВО in all fairness 45. кой им дава ПРАВОто да what right have they to (c inf.) 46. лишавам от избирателни и граждански права disenfranchise 47. международно ПРАВО international law 48. морско ПРАВО maritime law 49. наказателно ПРАВО criminal law 50. национално ПРАВО municipal law 51. нямам ПРАВО да have no right to (c inf.) 52. обичайно ПРАВО unwritten law, common law 53. облигационно ПРАВО contractual law 54. отивам ПРАВО към целта go straight to the goal 55. отивам ПРАВО у дома go straight home 56. пo ПРАВО by rights 57. попадам ПРАВО в целта hit the mark/the bull's eye 58. права rights, (пълномощия) powers 59. предявя-вам правата си establish o.'s rights 60. с какво ПРАВО what right have you/ they etc. to (c inf.);on what grounds do you/they etc. 61. с пълно ПРАВО with justice, right-fully, with a great deal of justification 62. следвам ПРАВО study law, study/read for the bar 63. той не е съгласен, и с ПРАВО he doesn't agree to it, quite rightly so 64. юмручно ПРАВО club-law

    Български-английски речник > право

  • 4 право

    ср 1. droit m, pouvoir m; избирателно право, правона гласуване droit de vote; всеобщо избирателно право droit de suffrage universel; право на убежище droit d'asile; право на собственост droit de propriété; авторско право droit d'auteur; в правото си съм être dans don droit; право на давност (droit de) prescription; лишавам от политически права priver qn de ses droits civiques; с право а bon droit, avec raison; с пълно право de plein droit, а juste titre, en toute justice; встъпвам в правата си entrer en possession de son bien; имам пълно право avoir parfaitement raison de; имам право да направя нещо avoir le droit de faire qch, être en droit de faire qch; действам с пълно право agir de plein droit; право на почивка droit au repos; право на труд droit au travail; право на гражданство droit de cité; право на безплатно образование droit de l'instruction (gratuite); право на инвалидна пенсия droit а une pension d'invalidité; правата на човека les droits de l'homme; изгубване на граждански права mort civile; казвам правото dire la vérité; граждански права droits civils; политически права droits civiques; имам права върху нещо avoir des droits sur qch; 2. (наука) droit m; уча право faire son droit, étudier le droit; наказателно право droit criminel, droit pénal; гражданско право droit civil; международно право droit international, droit des gens; административно право droit administratif; обичайно право droit coutumier; веществено право droit réel; частно право droit privé; църковно право droit canon; търговско право droit commercial; юмручно право droit du plus fort; студент(ка) по право étudiant (étudiante) en droit; доктор по право docteur en droit; 3. (справедливост, правда) justice f.

    Български-френски речник > право

  • 5 право

    с.
    I 1) Право; юриспруденция; 2) Возможность; 3) Основание, причина
    II нареч. 1) Прямо, по прямой линии; 2) Ровно; 3) Непосредственно; 4) Точно в цель; 5) Правильно, верно
    Гражданско право = гражданское право;
    Казвам право в очите = говорить прямо в глаза;
    Наказателно право = уголовное право;
    С пълно право = с полным основанием;
    * * *
    право
    прямо
    * * *
    напра́во, пра́во
    прямо

    Български-руски речник > право

  • 6 наказателно-процесуално право ср

    Strafprozessrecht {n}

    Bългарски-немски речник ново > наказателно-процесуално право ср

  • 7 criminal law

    наказателно право;

    English-Bulgarian dictionary > criminal law

  • 8 Strafrecht n

    наказателно право {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Strafrecht n

  • 9 наказателен

    наказателен кодекс a criminal code
    наказателно дело, наказателен процес criminal action
    наказателна акция a punitive expedition
    2. сп. penalty (attr.)
    наказателен удар a penalty kick
    * * *
    наказа̀телен,
    прил., -на, -но, -ни 1. юр. ( свързан с наказателни процедури) criminal, penal; ( който служи за наказание) punitive; ( който идва като възмездие) retributive; \наказателенен кодекс criminal code; \наказателенна акция punitive expedition, punitive action; \наказателенна лихва penal interest; \наказателенни закони penal/criminal laws; \наказателенни мерки punitive measures; \наказателенни точки penal points; \наказателенно дело, \наказателенен процес criminal action/procedure, trial; \наказателенно право criminal law; \наказателенно преследване (penal) prosecution; \наказателенно съдопроизводство criminal jurisdiction; предприемам \наказателенна акция срещу take punitive action against;
    2. спорт. penalty (attr.); 11-метров \наказателенен удар penalty kick; \наказателенен удар (в баскетбола) foul shot; \наказателенна линия foul line; \наказателенна точка спорт. penalty point; \наказателенно поле penalty area.
    * * *
    crimina: a наказателен code - наказателен кодекс; penal: наказателен laws - наказателни закони; retributive; vindicatory (за закон)
    * * *
    1. (който иде като възмездие) retributive 2. (който служи за наказание) punitive 3. (свързан с наказателни процедури) criminal, penal 4. 3-метров НАКАЗАТЕЛЕН удар a penalty kick 5. НАКАЗАТЕЛЕН кодекс a criminal code 6. наказателна акция a punitive expedition 7. наказателна линия а foul line 8. наказателни закони penal/criminal laws 9. наказателни мерки punitive measures 10. наказателно дело, НАКАЗАТЕЛЕН процес criminal action 11. наказателно поле a penalty area 12. наказателно право criminal law 13. наказателно преследване (penal) prosecution 14. наказателно съдопроизводство criminal jurisdiction 15. сn. penalty (attr.)

    Български-английски речник > наказателен

  • 10 law

    {lɔ:}
    1. закон, законност
    at/in LAW по/съобразно закона
    2. право, юриспруденция
    commercial/mercantile LAW, LAW merchant търговско право
    criminal LAW наказателно право
    customary LAW обичайно право
    LAW of nations, international LAW международно право
    private LAW частно право
    public LAW публично/държавно право
    statute LAW статутно право, писан закон
    3. право (като професия)
    to practise LAW, to go in for the LAW юрист съм, упражнявам юридическа професия
    Doctor of LAW s (съкр. LL. D.) доктор по правото
    4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура
    action at LAW иск, дело, съдебен процес
    to be at LAW (with) водя процес/дело, съдя се (с)
    to go to LAW (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност
    to take the LAW into one's own hands саморазправям се
    5. съдийство
    адвокатура, адвокатско съсловие (често с the)
    6. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.)
    7. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник)
    8. природен закон, закономерност (и LAW of nature, natural LAW)
    to be a LAW into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи
    to lay down the LAW прен. налагам се, не търпя възражения
    to give the LAW to налагам се на
    the LAW Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай
    LAW and order ред и законност
    * * *
    {lъ:} n 1. закон; законност; at/in law по/съобразно закона; 2. прав
    * * *
    съдопроизводство; съдиийство; съд; принцип; правило; право; правен; адвокатура; законност; закон;
    * * *
    1. action at law иск, дело, съдебен процес 2. at/in law по/съобразно закона 3. commercial/mercantile law, law merchant търговско право 4. criminal law наказателно право 5. customary law обичайно право 6. doctor of law s (съкр. ll. d.) доктор по правото 7. law and order ред и законност 8. law of nations, international law международно право 9. private law частно право 10. public law публично/държавно право 11. statute law статутно право, писан закон 12. the law Мойсеевите закони, Старият завет, разг. полицията, полицай 13. to be a law into oneself не спазвам установените обичаи, действувам по собствени принципи 14. to be at law (with) водя процес/дело, съдя се (с) 15. to give the law to налагам се на 16. to go to law (with someone) отивам в съд, завеждам дело (против някого), привличам под съдебна отговорност 17. to lay down the law прен. налагам се, не търпя възражения 18. to practise law, to go in for the law юрист съм, упражнявам юридическа професия 19. to take the law into one's own hands саморазправям се 20. адвокатура, адвокатско съсловие (често с the) 21. закон, законност 22. правило, принцип (на игра, в изкуството и пр.) 23. право (като професия) 24. право, юриспруденция 25. природен закон, закономерност (и law of nature, natural law) 26. сп., лов. отстъпка, даване н преднина/преимущество (време, разстояние-на противник) 27. съд, съдопроизводство, съдебна процедура 28. съдийство
    * * *
    law[lɔ:] I. n 1. закон; законност; to carry out the \law прилагам закона (законите); to go beyond the \law престъпвам закона; to pass a \law гласувам закон; 2. право; юриспруденция; civil \law гражданско право; commercial, mercantile \law, \law merchant търговско право; criminal \law наказателно право; \law of nations, international \law международно право; statute \law статутно право; писан закон; \law of diminishing marginal utility закон за намаляващата пределна полезност; \law of diminishing returns закон за намаляващата възвръщаемост; \law of reciprocal demand закон за реципрочното търсене; \law of value закон за стойността; \law and economics икономика на правото; to lay down the \law тълкувам законите; прен. налагам се, не търпя възражения; to read ( study) \law следвам право; 3. право (като професия); to practice \law, go in for the \law юрист съм, практикувам (за адвокат); Doctor of Laws (съкр. LLD) доктор по право; 4. съд, съдопроизводство, съдебна процедура; action at \law иск, дело; to be at \law ( with) водя процес (дело), съдя се с; to go to \law отивам в съд, завеждам дело; to go to \law with s.o. завеждам дело срещу някого, съдя някого; to have ( take) the \law of (on) s.o. завеждам дело против някого; привличам под съдебна отговорност; judge-made \law съдебна практика; юриспруденция; to take the \law into o.'s own hands саморазправям се; 5. съдийство; адвокатура, адвокатско съсловие (често с the); 6. правило, принцип (на игри, в изкуствата и пр.); 7. закон, принцип, правило (в науката); the \law of gravitation законът за гравитацията; \law of chance вероятностен закон; 8. сп. преднина, преимущество (време, разстояние, дадено на противник); 9. отсрочка; • necessity ( need) has no \law посл. мизерията си има свои закони, когато си в мизерия законът не важи; to be a \law (un) to o.s. не спазвам установените обичаи, карам на своя глава; his word is \law думата му е закон, думата му на две не става; the \law of self-preservation инстинкт за самосъхранение; blue \laws ам. пуритански, строги закони; the blue sky \law ам. закон, регулиращ пускането и продажбата на акции и ценни книжа; lunch ( mob) \law ам. саморазправа, закон на линча; martial \law военно положение; Draconian ( Draconic) \laws драконовски (сурови, жестоки) закони; the L. Мойсеевите закони; Старият Завет; разг., ам. полицията; стражар; the jungle \law, the \law of the jungle закон на джунглата, беззаконие; II. law int sl: \law! Господи! Боже Господи!

    English-Bulgarian dictionary > law

  • 11 criminal

    {'kriminəl}
    I. 1. престъпен, криминален
    2. углавен, наказателен
    CRIMINAL law наказателно право
    CRIMINAL jurist/lawyer криминалист
    to take CRIMINAL proceedings against повдигам наказателно преследване срещу
    II. n престъпник, злодей
    * * *
    {'kriminъl} I. a 1. престъпен; криминален; 2. углавен, наказ
    * * *
    углавен; престъпен; престъпник; злодей; криминален;
    * * *
    1. criminal jurist/lawyer криминалист 2. criminal law наказателно право 3. i. престъпен, криминален 4. ii. n престъпник, злодей 5. to take criminal proceedings against повдигам наказателно преследване срещу 6. углавен, наказателен
    * * *
    criminal[´kriminl] I. n престъпник; злодей, рецидивист; II. adj юрид. 1. престъпен; криминален; \criminal conversation прелюбодеяние; 2. углавен, наказателен; \criminal law наказателно право; \criminal jurist, \criminal lawyer криминалист; to take \criminal proceedings against s.o. започвам углавно преследване срещу някого; 3. разг. престъпно (прен.); безумно; безразсъдно.

    English-Bulgarian dictionary > criminal

  • 12 crown law

    {'kraunlɔ:}
    n юр. наказателно право
    * * *
    {'kraunlъ:} n юр. наказателно право.
    * * *
    n юр. наказателно право
    * * *
    crown law[´kraun¸lɔ:] n юрид. наказателно право.

    English-Bulgarian dictionary > crown law

  • 13 strafrecht

    Stráfrecht n Jur наказателно право.
    * * *
    das, -e наказателно право.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > strafrecht

  • 14 derecho,

    a 1. adj 1) десен; 2) прав; изправен; 3) законен, основателен, справедлив; 2. m 1) право (на нещо); 2) права (над някого); 3) законно основание; 4) правота, основание; 5) свобода, привилегия; 6) pl права и свободи; 7) юр. право; derecho, constitucional конституционно право; derecho, procesal процесуално право; derecho, consuetudinario обичайно право; derecho, civil гражданско право; derecho, de autor авторско право; derecho, penal наказателно право; derecho, mercantil търговско право; derecho, de aduana мито; facultad de derecho, юридически факултет; 8) лице (на плат и др.); 9) pl налог, мито; 10) хонорар от авторско право; a derecho,as а) точно, справедливо; б) по посока на часовниковата стрелка; a las derecho,as с основание, правилно; ir por derecho, прен. постъпвам правилно; perder uno de su derecho, отстъпвам, само и само да има мир; 11) пътека, път.

    Diccionario español-búlgaro > derecho,

  • 15 droit1

    m. (de l'a. fr. destre) 1. право; jouir de ses droit1s ползвам се от правата си; droit1s civils граждански права; droit1s civiques политически права; 2. право (наука); droit1 civil гражданско право; droit1 romain римско право; droit1 administratif административно право; droit1 pénal наказателно право; 3. данък; налог; такса; мито; droit1 d'importation вносно мито; droit1s de succession данък наследство; 4. възнаграждение; 5. loc. adv. а bon droit1 с пълно право, справедливо; а qui de droit1 комуто се следва по принадлежност. Ќ être en droit1 de съм в правото да; faire droit1 а une demande удовлетворявам искане (молба); prendre droit1 sur qqch. позовавам се на нещо.

    Dictionnaire français-bulgare > droit1

  • 16 penal

    1. adj 1) наказателен, углавен; código penal наказателен кодекс; derecho penal наказателно право; asunto penal наказателно дело; 2) тъмничен, затворнически; 2. m затвор.

    Diccionario español-búlgaro > penal

  • 17 criminel,

    le adj. (lat. criminalis, de crimen "crime") 1. престъпен, криминален, углавен; procédure criminel,le наказателен процес (наказателно съдопроизводство); 2. m., f. престъпник; criminel, de guerre военопрестъпник; 3. m., f. убиец; 4. наказателен; droit criminel, наказателно право; code d'instruction criminel,le ост. наказателен кодекс. Ќ juridiction criminel,le углавен съд; avortement criminel, криминален аборт. Ќ Ant. innocent, juste, légitime, vertueux.

    Dictionnaire français-bulgare > criminel,

  • 18 dirìtto2

    m 1) право: ho il dirìtto2 di scegliere имам право на избор; rinunciare al dirìtto2 di отказвам се от правото да; 2) юр. право: dirìtto2 civile (penale) гражданско (наказателно) право; Ќ spettare di dirìtto2 полага се по право; a maggior dirìtto2 с пълно основание.

    Dizionario italiano-bulgaro > dirìtto2

  • 19 Strafjustiz

    Stráfjustiz f наказателно право.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > Strafjustiz

  • 20 Strafprozessrecht n

    наказателно-процесуално право {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Strafprozessrecht n

Страницы
  • 1
  • 2

См. также в других словарях:

  • Уголовное право — Особенности, характерные для уголовного права Российской Федерации, рассматриваются в статье Уголовное право России Уголовное право  это отрасль права, регулирующая общественные отношения, связанные с совершением преступных деяний,… …   Википедия

  • Наука уголовного права — Особенности, характерные для уголовного права Российской Федерации, рассматриваются в статье Уголовное право России Уголовное право это отрасль права, регулирующая общественные отношения, связанные с совершением преступных деяний, назначением… …   Википедия

  • Принципы уголовного права — Особенности, характерные для уголовного права Российской Федерации, рассматриваются в статье Уголовное право России Уголовное право это отрасль права, регулирующая общественные отношения, связанные с совершением преступных деяний, назначением… …   Википедия

  • Уголовник — Особенности, характерные для уголовного права Российской Федерации, рассматриваются в статье Уголовное право России Уголовное право это отрасль права, регулирующая общественные отношения, связанные с совершением преступных деяний, назначением… …   Википедия

  • Уголовники — Особенности, характерные для уголовного права Российской Федерации, рассматриваются в статье Уголовное право России Уголовное право это отрасль права, регулирующая общественные отношения, связанные с совершением преступных деяний, назначением… …   Википедия

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»